Document Actions
Вярата
Животът на търсача е живот на вътрешна вяра. Вярата постоянно ни носи посланието на Отвъдното. Вярата е основата на нашия истински живот. Ние трябва да имаме вяра в Бог, ние трябва да имаме вяра в себе си. Ако имаме вяра само в Бог, а не в самите себе си, или ако имаме вяра само в себе си, а не и в Бог, тогава ние не можем да отидем много далеч.
Какво е нашата вяра? Нашата вяра е вътрешният плач за Божията светлина и блаженство в безкрайни количества. Нашата вяра е Божията трансцендентална усмивка, която трансформира живота ни и ни носи от морето на невежеството към морето на мъдростта. Нашата вътрешна вяра в Бог постоянно ни помага да тичаме най-бързо и постоянно кара Бог да тича към нас по най-бързия възможен начин. Тъй като Божията скорост е много по-голяма от нашата, когато направим една стъпка към Бог, виждаме, че Бог е направил деветдесет и девет стъпки към нас. Тогава ние се срещаме. Нашата вяра в Бог е много често условна; но Божията вяра в нас е винаги безусловна. Ние започваме нашето духовно пътешествие с петдесет процента вяра, казвайки: “Господи, аз ще Ти дам това, тогава Ти можеш да ми дадеш онова. Аз ще Ти дам моя стремеж; тогава Ти ще ми дадеш Твоята Благодат.”
Вярата е окото, което вижда бъдещето в непосредственото настояще. Ако имаме вяра в духовния живот, ние не се препъваме, ние не вървим, ние не маршируваме. Не! Ние просто тичаме най-бързо. Ако имаме безусловна вяра в Бог, ако имаме безусловна вяра във Вътрешния Водач и в стремежа си, тогава ние постоянно тичаме най-бързо към предопределената ни цел.
Вярата ни в Бог
ни дава решения
на всеки проблем,
създаден от нашия ум.
ни дава решения
на всеки проблем,
създаден от нашия ум.
Трябва да имаме вяра, че можем да осъзнаем Бог или в това прераждане, или в някое бъдещо прераждане. Трябва да вярваме, че можем да притежаваме безкрайна светлина, мир и блаженство. Трябва да имаме вяра в своя стремеж, в своята концентрация, в своята медитация и съзерцание. Само тогава целта на реализацията на Бог и обожествяването на човешката природа и на земното съзнание ще станат наши.
Чувствам, че съм Божие дете, но за съжаление се чувствам и дете на вярванията, традициите и т.н. Дали е възможно да се освободя от всички минали вярвания и да бъда абсолютно едно с Бог?
Чрез искрен стремеж можете да се освободите от умствените или светските убеждения, които сте пазили в сърцето и ума си. Можете да ги замените със спонтанната светлина на душата си, която се изразява като неизменност или като спонтанна сигурност. Това чувство за неизбежност и сигурност, което е основано на светлината на душата, може да бъде установено в ума и сърцето ви. Тогава ще можете да отхвърлите така наречените светски убеждения по същия начин, както захвърляте старите дрехи.
Не само е възможно, но е и неизбежно. Всъщност това е необходимо за реализацията на Бог. В противен случай тези стари убеждения, под формата на обществени правила или под формата на традиционен морал, ще възпрат духовния ви напредък.
Човешките вярвания винаги са примесени със съмнение. Петдесет процента ще са вяра, петдесет процента ще са съмнение или един процент ще е вяра, а деветдесет и девет процента ще са съмнение. Но когато живеете в душата и сте просветлен от светлината й, ще получите сигурност не само от душата, но и от нейната неизменност, която е абсолютно едно с Божията динамична реалност и Божията динамична визия. В този момент можете да отидете отвъд всички вярвания и да бъдете в постоянно единство с Бог, най-висшата реалност.
Когато живеете в душата постоянно и изразявате нейната най-висша истина, старите убеждения няма да имат място в живота ви.
Умът ти може да е прикован към съмнението,
но сърцето ти винаги издига
победния флаг на вярата.
но сърцето ти винаги издига
победния флаг на вярата.
Какво мислите за човек, който е атеист?
Ние казваме, че някой е атеист, защото той твърди, че не съществува Бог. Когато стигне до тази крайност, той ще види, че неговото отрицателно чувство само по себе си е форма на позитивно чувство. В тази крайност той казва, че не съществува нищо. Но това, което нарича нищо, за нас е нещо и точно това нещо ние наричаме Бог.
Понякога небето е покрито с облаци и не се виждат звезди или луна. Ние знаем, че когато тези облаци се разпръснат, незабавно ще можем да видим Луната и звездите. Но атеистът не може да види отвъд облаците и остава с тях.
Помага ли вярата да повдигнем съзнанието си?
Всеки ден сме атакувани от съмнението и всеки ден сме вдъхновявани и енергетизирани от вярата. Когато сме атакувани от съмнението, забелязваме падане на съзнанието си. Ние не можем да се разширим. Съмняваме се в собствените си способности, дори в самото си съществуване. Когато съмнението влезе в ума ни рано сутринта, за нас е невъзможно да излезем от малката му стая. Но когато сме вдъхновени и енергетизирани от вярата, чувстваме, че целият свят е наш.
Всеки човек има и съмнение, и вяра. В момента, в който използва съмнението за свой инструмент, той чувства, че всичко в живота му е предначертано. Неговият напредък застива. Но когато използва другия инструмент – вярата – той чувства, че лети до най-високото ниво на съзнание и пее песента на вечно надминаващото се Отвъдно.
Всеки ден можем да се обвързваме или да се освобождаваме. Ние пеем песента на обвързването, съзнателно или несъзнателно, като храним гъмжащите съмнения в себе си. Ние падаме отново и отново от дървото-реалност, когато играем със своя приятел-съмнение. Но когато се гмурнем дълбоко навътре и изведем на преден план своето сърце-просветление и душа-проява, ние изкачваме дървото-реалност високо, по-високо, най-високо.
Твоят въпрос е:
Колко далеч може да те отведе вярата?
Моят отговор е:
Толкова далеч, колкото искаш,
за да видиш усмивката на безкрайността
на Божията вечност.
Необходимо е да
вярваме и във вътрешния, и във външния свят. Когато вярваме в своя
вътрешен и външен живот, ние чувстваме, че божествеността ни разцъфтява
лист по лист. Когато отидем дълбоко навътре, виждаме, че има само един,
който постоянно и вечно вярва в нас, и това е Бог. От незапомнени
времена Той е бил верен на нас, верен на Своето творение. Колко далеч може да те отведе вярата?
Моят отговор е:
Толкова далеч, колкото искаш,
за да видиш усмивката на безкрайността
на Божията вечност.
Ако следваме духовния живот, естествено ще искаме да отидем до Източника, който е Бог. Ще искаме да сме толкова божествени, толкова велики, колкото е Източникът. Ако крайната ни цел е да станем божествени или да станем Самия Бог, тогава трябва да сме верни на света, в който живеем. Трябва във всеки един момент да обръщаме внимание на това, което казваме, и на това, което мислим. Когато една мисъл дойде при нас и тя е божествена, тогава трябва да чувстваме, че благословия е влязла в нас. Тази благословия трябва да предложим на света около себе си. Ако можем с пълна вяра и в тишина да предложим тази божествена мисъл на външния свят, тогава ние осъществяваме Бог вътре в себе си. Ако следваме пътя на духовността, трябва да бъдем стопроцентово верни на пътя си. Ако имаме духовен Учител, трябва да сме стопроцентово верни на него. Трябва да сме верни на нашия вътрешен живот, на пътя и на Учителя, който следваме. Но ще дойде ден, когато ще осъзнаем, че можем да сме верни на вътрешната дисциплина, пътя и Учителя само когато сме верни на себе си.
Когато извършваме някакво действие, трябва да чувстваме в това действие живота на Бог. Когато ядем, трябва да чувстваме, че храната е Бог. Ако можем да виждаме и чувстваме Бог във всичко и да изпитваме постоянно единство с Него, тогава автоматично ще бъдем верни на себе си, а когато сме верни на себе си, ние със сигурност ще получим това, към което сме се стремили.
Търсачът на върховната Истина
има само една потребност
и тази потребност е
освобождаващият земята
и проявяващият Небесата Бог.
има само една потребност
и тази потребност е
освобождаващият земята
и проявяващият Небесата Бог.
из "Бог е" на Шри Чинмой
