Реализация на Бог

    Бог може да бъде видян, може да бъде почувстван, може да бъде осъзнат. Когато Го виждаме, Той е съществуване. Когато Го почувстваме, Той е съзнание. Когато Го осъзнаем, Той е наслада. В Своето въплъщение на съществуването Той е вечен. В Своето разкриване на съзнанието Той е безкраен. В Своята проява на насладата Той е безсмъртен. Неговата трансцендентална визия и неговата абсолютна реалност са бъдещите постижения на човека. Разширяващите се любов, плачеща посветеност и пламенно предаване на човека са бъдещите притежания на Бог.

    За да осъзнаем Бог, първо и главно условие е да имаме спокоен ум. Как можем да постигнем покой на ума? Съществуват няколко начина. Ако намалим земните си потребности и увеличим небесните си потребности, ще получим спокойствие на ума. Също така, ако не очакваме нищо от никого и от нищо освен от Бог, тогава можем да имаме спокойствие в ума. Докато имаме очакване, човешко очакване или земно очакване, не можем да имаме мир в ума. Но ние не можем да постигнем покой на ума чрез положително или отрицателно отричане, а чрез положително приемане. Ние трябва да приемем истинската реалност на Бог, която е вътре в света. Тогава с вътрешния си плач, със стремежа си трябва да създадем възприемчивост вътре в телесното си съзнание, така че да приветстваме Бог Всевишния Възлюбен с Неговата безгранична светлина и наслада.
    За да осъзнаем Бог, ние се нуждаем и от чистота, особено в емоционалния витал. Когато пречистим емоционалния си витал, ние ще видим и почувстваме Божието присъствие. След това трябва да установим яснота в ума си. Когато установим яснота в ума, ние ще сме в състояние да видим Бог много близко. След това ще трябва да общуваме с Бог през цялото време. За да общуваме с Бог през цялото време, трябва да създадем върховната потребност от това вътре в сърцето си. Тази необходимост трябва да бъде наша физическа необходимост. Когато сме създали физическа необходимост да общуваме с Бог през цялото време, ние непременно ще виждаме Бог, ще говорим с Бог, ще израснем в самия облик на Бог и съзнателно ще участваме в Божията космична драма като отдадени и безусловни инструменти на Бог.
    Където и да се намираме, Бог е там. За да осъзнаем тази висша истина, ние трябва да върнем това, което сме взели назаем от света: тъмнина, невежество, привързаност, ограничение и смърт. Ние сме заели тези неща, защото сме почувствали, че ще ни помогнат значително, но сега осъзнаваме, че те са истински спънки. Така че тях трябва да върнем обратно, а това, което вечно имаме в дълбините на съществото си – мир, светлина, блаженство, истина – трябва да увеличим. Трябва да го изведем напред, защото това е истинската реалност на нашето съществуване. Това, което ние вечно сме, трябва да си възвърнем и да предложим щедро на света. Ако направим това, ще узнаем кой е Бог и къде е Бог.

    Какво точно разбирате под реализация на Бог?

    Реализация на Бог означава откриване на себе си в най-висшия смисъл на понятието – съзнателното осъзнаване на вашето единство с Бог. Докато пребивавате в невежество, вие ще чувствате, че Бог е някой друг, който има безкрайна Сила, докато вие сте най-слабият човек на земята. Но в момента, в който осъзнаете Бог, ще узнаете, че вие и Бог сте абсолютно едно, както във вътрешния, така и във външния живот. Реализацията на Бог означава вашето отъждествяване със собственото ви абсолютно най-висше Аз.
    Може да сте изучавали книги за Бог и хората може да са ви казвали, че Бог е във всеки. Но докато не осъзнаете Бог, всичко това е умствена спекулация. Когато реализирате Бог, вие съзнателно ще знаете какво е Бог, как изглежда Той, какво желае. Вие ще пребивавате в съзнанието на Бог и ще говорите с Него лице в лице. Вие ще виждате Бог и в преходното и в безкрайното. Ще виждате Бог както в личностния Му, така и в безличностния Му аспект.
    Това не е умствена халюцинация или въображение – всичко това е пряка действителност. Когато говорим с хората, винаги съществува воал от невежество, тъмнина, несъвършенство и неразбирателство. Но между Бог и вътрешното същество на някой, който Го е осъзнал, не може да има невежество, нито воал. Вие можете да говорите с Бог по-ясно, по-интимно, по-отворено, отколкото с някой човек.

    Душата ли е тази, която осъзнава Бог?

    Душата е частица от Бог и е вечно за Бог. Тялото, виталът, умът и сърцето са тези, които не са осъзнали Бог. Душата знае кой е Бог, къде е Бог и какво е Бог, но човек получава само отделни проблясъци. Той трябва да практикува духовност и вътрешна дисциплина, за да осъзнае най-висшето.
    Когато човешкото в нас осъзнае най-висшето, тогава няма разлика между нас и Бог. В този момент тялото, виталът и умът стават неразделно цяло и въплъщават, разкриват и осъществяват най-висшето. Няма разлика между това просветлено съзнание и самата най-висша Реалност.
    Човешкото в нас е това, което осъзнава Бог, а не душата. Душата трябва да прояви Бог в света като цяло. Именно затова тя е дошла в света.

    Каква е разликата между това да видим Бог и да осъзнаем Бог?

    Има огромна разлика между това да видим Бог и да Го осъзнаем. Когато виждаме Бог, ние можем да Го видим като индивид, като предмет или като нещо друго. Но ние може да не Го въплътим съзнателно и трайно и да почувстваме, че Той е наш собствен. А това, което не сме въплътили, ние не можем да разкрием или проявим. Но когато осъзнаем Бог, ние ставаме едно с Божието Съзнание и Бог става неразделна част от живота ни.
    Когато виждаме нещо, визията може да трае кратко време, но когато осъзнаем нещо, това знание трае вечно. Има огромна разлика между изживяване и осъзнаване. Изживяването е нещо, което трае няколко часа, няколко дни или години – то не трае вечно. Изживяването влиза в живота ни, но не може да заживее постоянно в нас. Но щом веднъж получим осъзнаване, то става неразделна част от живота ни и трае вечно.

    Откъде знаете, че има такова нещо като реализация и как човек разбира, че я е постигнал?

    Много хора са реализирали Бог. Това не е моя теория, не е мое откритие. Индийските мъдреци, индийските духовни учители от древното минало са открили истината. Аз съм съгласен с тях по силата на моето собствено осъзнаване.
    Когато ядете манго, вие знаете че сте го изяли. Вие сте изяли мангото и знанието за това остава във вас. Ако другите кажат “Не, вие не сте изяли мангото”, това не ви притеснява, защото вие знаете какво сте направили. Щом гладът ви е задоволен, вие не се нуждаете от одобрението или потвърждението на другите. Прекрасния вкус, преживяването, което сте имали, е достатъчно доказателство за вас. Така и в духовния свят, когато някой е изпил нектара на реализацията, той знае, че наистина е реализирал Бог. Човек чувства безкраен мир, безкрайна светлина, безкрайно блаженство, безкрайна сила във вътрешното си съзнание. Когато някой постигне реализация, той има свободен достъп до Бог и чувство за завършена цялостност. Когато реализацията се зазори в живота на стремящия се, тогава той ще я познае безпогрешно.

    Сигурно ли е, че всеки ще постигне реализация и Земята ще бъде просветлена?

    Абсолютно сигурно е, че всеки ще постигне реализация. Не само всеки човек, но и всички души, които са в животинското царство, накрая ще дойдат в човешкото царство и също ще получат реализация. Нито едно творение на Бог няма да остане неосъзнато и непросветлено. Земята определено ще бъде просветлена – това е само въпрос на време. Цялото Божие творение трябва да осъзнае Бог. Това е Божият указ. В противен случай Божията игра няма да бъде завършена.

    Тъй като Бог е вътре в нас и ние знаем, че някой ден ще Го осъзнаем, защо е необходимо да практикуваме йога?

    Един ден ние ще осъзнаем всичко, което е реално. Бог е реален, така че естествено ние ще Го осъзнаем. Но тези, които не практикуват духовна дисциплина, ще трябва да чакат цяла Вечност, за да реализират Бог. Бог ни е дал съзнателен ум и съзнателен стремеж. Ако не желаем да използваме съзнателния си стремеж, тогава можем да чакаме. Бог не ни принуждава или насилва. Ако искаме, можем да спим. Но ако съзнателно се молим и медитираме, тогава ще осъзнаем Бог по-бързо. Всеки ще достигне целта, но този, който спи, няма да я постигне толкова бързо, колкото този, който тича. Един ден всички ще осъзнаят Бог, защото в Божията Космическа Визия Той няма да остави никого неосъзнат. Но това ще отнеме много време.

    Защо Бог прави всичко толкова трудно за тези, които се стремят да го осъзнаят?

    Бог не го е направил трудно за искрените търсачи. За искрените търсачи пътят е много кратък. Само за търсещите, които се съмняват, пътят е много дълъг. В този момент вие може да чувствате, че Бог е много добър с вас, но в следващия момент получавате удар или някакава болка и тогава губите вяра. Някоя несъзнателна част от вас може да каже: “О, Господи, защо си толкова жесток към мен? Тази сутрин медитирах толкова добре. Как така сега тялото ми страда?” В такъв момент, ако можете да си кажете: “Въпреки че страдам в такава болка, вероятно нещо безкрайно по-сериозно е щяло да ми се случи и Бог ме е спасил. Бог е толкова добър с мен.” Ако успеете да промените отношението си към Бог, пътят незабавно става по-лесен.
    Пътят е дълъг само за тези, които не чувстват благодарност към Бог. Ако се случи нещо лошо, незабавно си помислете: “О, можеше да е безкрайно по-лошо. Поради Своето безкрайно Състрадание Бог не е позволил да ми се случи нещо по-лошо.” Ако имате такова отношение, тогава пътят става много, много лесен.

    Каква според вас е най-голямата пречка за реализирането на Бог?

    Най-голямата пречка не е непременно една и съща за всеки човек. За някого най-голямата пречка ще бъде съмнението. За друг най-голяма пречка може да е страхът, а трети може да има несигурност. Всички тези трудности могат да бъдат преодолени с помощта на само едно оръжие и то е любовта. Нека приемем препятствията като несъвършенства. Когато едно дете си играе на игрището, то се покрива с кал и мръсотия. Тогава то просто изтичва при майка си и тя го почиства. Това е основен дълг на майката. Ако детето чувства, че майка му ще му се скара, защото е мръсно, ще го обиди и ще го удари, тогава то няма да отиде при нея. Но то не чувства това. Преди всичко детето не се смята за мръсно. А когато изтича при майка си, то усеща само любовта й. Чувства, че майка му е всичко. Във всеки момент то има свободен достъп до нея.
    Ако ние имаме съмнение, ако имаме страх, ако имаме други небожествени качества или несъвършенства, нека изтичаме като дете към своя вечен баща. Той е там, за да ни пречисти, за да ни просветли, да ни освободи, да ни даде това, което има. Ние имаме свободен достъп до вечния си баща. Но ако използваме физическия си ум, ще почувстваме: “О, Бог ще бъде недоволен от нас. Бог няма да ни приеме, защото сме толкова мръсни, толкова несъвършени, толкова нечисти.” Физическият ум незабавно ни разделя. Кара ни да чувстваме, че ние сме изпълнени с несъвършенство, докато Бог е пълно съвършенство, така че как можем да отидем при Него? Но ако чувстваме, че Бог е наш собствен, че Бог изпитва към нас само любов и ние изпитваме любов към Него, тогава просто ще отидем и ще положим себе си в Нозете Му. В този момент няма да има препятствия.

    Трябва да чувстваме, че каквото е Бог, това сме и ние. Ние сме това и в момента, но не го съзнаваме. Трябва да почувстваме, че Бог ни е създал и иска да израснем в Неговия образ. Ние имаме ум, който ни разделя, но имаме и сърце. Когато сърцето излезе на преден план, незабавно чувстваме огромна радост, облекчение и удовлетворение. Чувстваме, че Бог е наш. Когато използваме сърцето си, ние обявяваме Бог за свой собствен чрез силата на единството. Няма пречка, която да не може да бъде преодоляна. Както детето е установило единство с майка си, така и ние можем да установим единството си с Бог чрез силата на спонтанната си любов към Него.

    Когато някой достигне реализация на Бог, какво става с душата му?

    Осъзнатата душа остава с тялото. Ако душата остане в тялото, когато някой достигне реализация, той може съзнателно да работи за божествеността в човечеството. Тогава той ще чувства, че е съзнателен инструмент на Бог, че Бог е действащият, че Бог е действието и че Бог го използва. Когато воалът на невежеството се отстрани, душата получава най-голяма възможност да осъществи Божията мисия на земята.

    Необходимо ли е да влезем в контакт с просветлена личност, за да да осъзнаем Бог?

    Не е необходимо или задължително да имаме жив Учител. Но ако имаме жив Учител, това може значително да ни помогне. Първият човек, който осъзнал Бог, го е направил без помощта на някого. Сам Бог му е дал Божествена реализация. Но ако имаме жив Учител, тогава ще имаме по-голяма увереност в себе си. Ще бъдем по-убедени. Както са ни необходими учители за външното ни знание, така се нуждаем и от духовен Учител, който да ни помага и направлява във вътрешния ни живот, особено в началото. В противен случай прогресът ни ще бъде много бавен и несигурен. Учителят ще окуражи и вдъхнови търсещия и ще му даде точните обяснения на неговите изживявания. Освен това, ако търсещият прави нещо погрешно в своята медитация, учителят ще бъде в състояние да го поправи.
    Защо човек ходи в университета, когато може да учи и в къщи? Това е така, защото той чувства, че ще получи указания от хора, които добре познават предмета. Има изключения, разбира се. Имало е малко, много малко хора на знанието, които не са ходили в никакъв университет. Бог е във всички и ако търсещият чувства, че не му е необходима човешка помощ, той е напълно свободен да опита сам способностите си. Но ако някой е мъдър и иска да тича към целта, вместо да се препъва или просто да ходи, тогава със сигурност помощта на един Гуру може да е значителна.
    Да кажем, че аз съм в Лондон. Знам, че Ню Йорк съществува и че трябва да се върна там. Какво ми трябва, за да стигна до там? Самолет и пилот. Въпреки факта, че знам, че Ню Йорк съществува, аз не мога да отида там сам. Подобно на това вие знаете, че Бог съществува. Искате да достигнете до Бог, но някой трябва да ви отведе там. Както самолетът ме отвежда в Ню Йорк, някой трябва да ви заведе до съзнанието на Бог, което е дълбоко вътре във вас. Някой трябва да ви покаже как да влезете в собствената си божественост, която е Бог.
    Хилядолетия наред ние сме плували в морето на невежеството. Когато се пробудим, ние искаме да преплуваме морето и да стигнем океана от светлина и блаженство. Ако знаем, че има лодкар с лодка, който може безопасно да ни откара до целта ни, тогава естествено ще се опитаме да получим помощ от него. Истинският духовен Учител знае пътя и непременно ще ни помогне да достигнем целта. Като лодкар той ще ни отведе до другия бряг.
    В обикновения живот, ако хората видят, че някой е приел помощ, те могат да си кажат: ”О, той не може да се справи сам.” Но човек, който е наистина гладен за Бог, ще каже: “Няма значение кой предлага храната, аз съм гладен и искам да ям незабавно. Това е храната, за която съм плакал през целия си живот и той ме снабдява с нея. Докато той ме храни с истинска Божественост, оставете ме да ям.”