Document Actions
Какво означава духовен живот?
Най-важният въпрос е: “Какво представлява духовният живот?” Духовният живот е нещо естествено и нормално. Той винаги е естествен и нормален, за разлика от други неща, които срещаме в разнообразните си ежедневни дейности. Духовният живот е нормален и естествен, именно защото той познава своя Източник. Неговият Източник е Бог безкрайната Светлина и Бог вечната Истина. Когато водим духовен живот, ние започваме да чувстваме, че животът, изпълнен с мир не ще остане вечно далечен копнеж. Започваме да усещаме, че животът на любовта, разширяващата се любов, не ще остане далечен копнеж. Ако поемем по духовния път, ние можем да постигнем и притежаваме всичко, което ни удовлетворява по божествен и върховен начин. Все още изобилният Мир, Светлина и Блаженство не са на наше разположение. Но когато практикуваме духовност, когато нашият вътрешен плач, който наричаме стремеж, се издигне високо и още по-високо, ние ще получим Мир, Светлина и Блаженство не само в изобилни, а в безкрайни количества. А тези божествени качества можем да постигнем и съхраним в най-дълбоките кътчета на сърцата си. Когато душевно, посветено и безусловно практикуваме духовен живот, ние се опитваме да проявяваме на външен план своята божественост. А тази божественост е самото наше съвършенство.
Тук всички сме търсещи. Всеки търсещ е представител на идеалното и реалното. Идеалното е себенадминаване, а реалното е Божието всеприсъстващо Съзнание. Ако искаме да израснем в реалното и идеалното в себе си, трябва напълно да пречистим ума си от непрекъснато връхлитащите ни небожествени мисли. Трябва да изпразним сърцето си и да го изпълним с безкрайна Светлина и Наслада. Тогава Бог Реалното и Бог Идеалното ще могат да пеят и танцуват в стремящото ни се същество.
Тук всички сме търсещи. Всички сме избрани инструменти на Всевишния, на нашия Любим Всевишен, на Вечния Водач. Можем да докажем правотата на това свое твърдение не чрез думи, а чрез дела, чрез своята служеща любов и любящо служене.
Любящо служене. Нашето любящо служене може да докаже на целия свят, че сме избрани инструменти на Всевишния, за Всевишния. Когато обичаме Всевишния душевно, посветено и безусловно в стремящия се ум, ние издигаме своята Божествена Висота, а когато служим на Всевишния душевно, посветено и безусловно в стремящия се ум, ние задълбочаваме своята Божествена Дълбочина. Тъй като сме избрани инструменти на Всевишния, нашата непосредствена необходимост е да реализираме Бог, основното ни задължение е да проявим Бог. При осъществяването на непосредствената си необходимост, ние ставаме факлоносци на безкрайната Истина и предвестници на Божията Визия във и извън нас. При осъществяването на основното ни задължение ние откриваме, че сме Божиите семена и Божиите плодове. Нека предложим своето Божие семенце на Всевишния, нека го положим в Неговите Нозе, за да се превърне то в божествено дърво, което ще повдигне човечеството до най-висшата трансцедентална Висота. Нека предложим на Всевишния и нашия Божествен плод. Нека го положим в Неговите Нозе, за да проявим Бог, напълно и изцяло тук на земята.
